Вече разгледахме класификацията на взаимните фондове, както и какво значи “риск на фонда” в предишни наши публикации в блога на БАУД. Но какво ни говори всичката тази информация за разпределението на активи и съответния риск, който носят и как да определим коя стратегия е подходяща за нас?

Да обобщим, рисковият профил на даден фонд се определя от процента акции (високорисков актив), който съдържа в себе си, а по-високият риск и, съответно по-голямо количество акции, носят след себе си потенциал за по-висока доходност.

На фона на тази информация изглежда логично да изберем фонд, спрямо доходността, която търсим от нашата инвестиция. И все пак има още няколко критерия, които може да обмислим, за да вземем наистина информирано и разумно решение.

Какъв е хоризонтът за нашата инвестиция или с други думи, кога ще ни потрябват инвестираните средства. Това е важно, защото различните рискови профили на фондовете имат и различен препоръчителен инвестиционен хоризонт, стартирайки от няколко години за консервативните фондове и стигайки до минимум 10 години за високорисковите продукти. Това означава, че ако очаквате да имате нужда от средствата през следващите няколко години, не бихте могли да изпълните минималния инвестиционен хоризонт на фонда.
Доколко сме способни да толерираме риска и евентуално по-големите амплитуди в доходността при високорисковите продукти. Емоционалните решения са посочени като враг номер едно на инвеститора в поведенческите финанси. Ако мислите, че при първия спад на инвестицията ви ще изтеглите всички средства, то тогава вероятно високорисковите продукти не са за вас.
Каква част от спестяванията си смятаме да инвестираме в конкретния продукт. Ако инвестирате по-голямата част от финансовия си буфер, на който ще разчитате при кризисни ситуации, то високорисковият продукт отново не бива да е първия ви избор, най-малкото защото вероятността да не изпълните хоризонта му, поради независещи от вас обстоятелства, е голяма.