Спестяването и инвестирането са процеси, които са необходими на всеки модерен човек за постигане на житейските му цели. Понятията не са дефинирани стриктно и много хора влагат различни значения, когато ги употребяват. Все пак има важни харакетристики и съответно разлики при всеки процес, които си заслужава да се отбележат.
Спестяването като концепция е просто: обикновено заделяте част от доходите си в банкова сметка и държите парите там, докато ви потрябват за нещо. Спестяването е важно, но то не е достатъчно, за да постигнете основните си житейски цели. То е свързано с много ниска доходност (дори често нулева), което значи, че инфлацията обезценява парите ви и с течение на времето вие можете да си купите все по-малко неща с една и съща сума.
Повечето хора свързват спестяването с две важни характеристики – 1) фиксирана във времето минимална доходност върху парите (колкото и ниска да е тя) и 2) някаква гаранция за главницата, тоест много нисък риск от загуба на спестените пари. Спестяването също е обикновено процес, който има краткосрочен до средносрочен характер и основната цел на който е да осигури парична наличност за посрещане на текущи разходи. Най-разпространеният начин на спестяване е редовно заделяне на пари по банкова сметка, но в развитите държави повечето хора с възможности спестяват в специални сметки с държавни облигации, които също гарантират изплащане на заделената сума плюс определена фиксирана доходност за периода на държане до падеж на облигациите.
Ако спестяването е свързано с това да заделяте пари за текущи разходи, то инвестирането е свързано с увеличаването на парите с течение на времето в средносрочен и дългосрочен план. Съществуват много начини за инвестиране, но повечето инвеститори се насочват към инвестиционни инструменти като акции, взаимни фондове, борсово търгувани фондове, облигации и други ликвидни търгуеми финансови инструменти. Много хора държат значителна част от състоянието си затворено в по-неликвидни недвижими имоти. Както при всяка специализирана дейност, най-добре е инвестирането да се прави с помощта на професионалисти – инвестиционни консултанти или портфолио мениджъри, които управляват инвестиционните сметки на клиентите.
Докато инфлацията може да обезцени стойността на спестяванията ви с течение на времето, инвестирането ви дава възможност да осигурите парите ви да продължат да растат, така че да съответстват на темпа на инфлация или да го надминават при определено ниво на риск.
По-долу са дадени някои от основните особености на двата процеса.
Възвръщаемост
От април 1994 г. (точно преди 30 години) амриканският борсов индекс S&P 500 е нараснал 20 пъти, включвайки дивидентите, което представлява 10,6% средна годишна възвръщаемост. Лихвата по банкова спестовна сметка за същия период не може да се сравни с това. Разбира се, макар че инвестирането може да донесе по-висока възвръщаемост, то е свързано с риск от загуба на пари. При избора на финансови инструменти, в които да инвестирате, е важно да вземете предвид толерантността си към риска – готовността ви да приемете колебания в стойността на инвестициите си в краткосрочен план и способността ви да понесете евентуална загуба.
Да печелите пари от спестяванията си е хубаво. Още по-добре е да печелите от парите, които сте направили от спестяванията си. С прости думи това описва сложната лихва. Когато получавате лихва върху вече начислената лихва, можете да увеличите възвръщаемостта си с течение на времето. Например първоначална инвестиция от 10 000 лева в S&P 500 преди три десетилетия би нараснала до над 205,000 лева до април 2024 г., благодарение на натрупващата се възвръщаемост. Това е над 20 пъти повече от първоначалната ви инвестиция. За сравнение, ако вложите парите си в спестовна сметка с 1% лихва годишно, ще са ви необходими 72 години само за да удвоите инвестицията си (20,000 лева за 72 години).
Спестяването и инвестирането работят заедно, за да ви помогнат да постигнете целите си, но те работят по различни начини. Докато спестяването е свързано със заделяне на парите, които имате, след като покриете разходите си, инвестирането е свързано с опитите да увеличите тези пари, за да ви помогне да постигнете най-важните си цели.
Краткосрочен срещу дългосрочен хоризонт
Когато спестявате за краткосрочни цели, може да изберете да се съсредоточите върху по-малко рискови инвестиции, защото ще имате по-малко време да възстановите загуби, ако пазарите вървят не във ваша полза. Когато имате по-дълъг времеви хоризонт, може да изберете да притежавате по-рискови инвестиции, като например акции, които имат потенциала да осигурят по-висока възвръщаемост. Ако гледате в краткосрочен план, помислете за спестявания. Ако целта ви е в по-далечно бъдеще, помислете за инвестиране.
Краткосрочни цели
Спестяването може да бъде добър избор за постигане на краткосрочни финансови цели, като например почивка, покупка на кола, нов компютър, ремонт или първоначална вноска за жилище. Откриването на спестовна сметка е идеално и за създаване на фонд за спешни случаи, който да покрие големи, неочаквани разходи или да ви помогне, ако загубите работата си.
Дългосрочни цели
За разлика от тях инвестирането е по-подходящо за постигане на големи цели в бъдеще, като например заплащане на образованието на детето ви в колеж или подготовка за пенсиониране. Инвестициите имат потенциала да увеличат парите ви с течение на времето, като носят по-висока възвръщаемост, отколкото бихте получили от лихвата по спестовна сметка, но може да се наложи да запазите парите си инвестирани в дългосрочен план, за да реализирате тези печалби.
Рискове
При спестовната сметка рискът от загуба на главницата е сравнително малък. При инвестициите има по-големи рискове от потенциална загуба на част от първоначално инвестирана сума поради колебания в пазарните цени или кредитни рискове (рискове от фалити на компании). Хората обикновено си задават въпроса за риска, когато мислят за инвестиране, но не и за спестявания. Вярно е, че влагането на пари в спестявания обикновено е доста нискорисково. Въпреки това спестяването на пари също крие определени рискове. Например, ако държите парите само в традиционна банкова сметка, без да инвестирате част от тях, рискувате те да не нараснат достатъчно, да изостават от ръста на инфлацията, което ще ви остави с много по-малко възможности за покриване на разходите в бъдеще. Законоустановените гаранционни схеми за банките също не покриват всякакви суми, а имат горен лимит (100’000 евро за България в момента) и не се отнасят за всички клиенти. При инвестиция в сметка с държавни ценни книжа нивото на риск е най-ниско, тъй като там държавата гарантира директно и без лимит за всички главницата и лихвите по облигациите си.
Съществува и рискът, свързан с променящите се лихвени проценти. Ако банката ви намали лихвените проценти при падежа на депозита, възвръщаемостта, която получавате от спестяванията си в дългосрочен план (при подновяване всяка година, например), ще намалее. При инвестиция в сметка с държавни ценни книжа клиентът фиксира доходността си до падежа на облигациите, което му гарантира по-висока доходност за по-дълъг период.
Диверсификация
При инвестирането винаги съществува рискът да загубите пари, ако пазарната стойност на активите ви падне под тази, която сте инвестирали. Общата волатилност на пазара и специфичната на отделните инструменти може да доведе до колебания в стойността на портфейла ви. Един от начините, по които инвеститорите могат да управляват тези инвестиционни рискове, е като диверсифицират портфейлите си от ценни книжа.
Диверсификацията намалява риска чрез разпределяне на парите в инвестиционния ви портфейл между различни класове активи като акции, облигации и/или суровини. Ако някоя от инвестициите ви загуби стойност, другите могат да се запазят стабилни или дори да нараснат. Инвестирането улеснява диверсификацията на портфейла, като позволява на хората да разпределят риска между различни класове активи и сектори. Добре диверсифицираният портфейл, включващ акции, облигации и алтернативни инвестиции, в исторически план осигурява по-постоянна възвръщаемост и по-ниска волатилност.
Заключение
Инвестирането на капиталовите пазари е свързано с определено ниво на риск, но предлага значително по-голям потенциал за растеж, защита от инфлация и диверсификация на риска в сравнение със спестяването в банкови депозити. Което разбира се не изключва необходимостта човек да държи определена сума в наличност по банковите си сметки, за да посреща текущите си нужди и планираните разходи в краткосрочен план. Но дългосрочните житейски цели се постигат с инвестиране.
