Когато става въпрос за инвестиции с фиксиранa доходност, обикновено говорим за държавни или корпоративни облигации – инструменти, с които компаниите и държавите финансират развитието си или отделни големи проекти. Инвестициите с фиксирана доходност включват и други форми, най-често банкови депозити с фиксирана лихва. В различни етапи от икономическия цикъл различните възможности могат да бъдат по-привлекателни за инвеститорите. Например, през последното почти цяло десетилетие депозитите в банките бяха с лихви близки до 0% и инвеститорите от развитите държави търсеха реализация на своите пари предимно в недвижими имоти и акции. Сред инвестициите с фиксирана доходност предпочитан инструмент за българите са депозитите, въпреки че в настоящата среда те представляват гаранция за реална отрицателна доходност (като се извади процентът на инфлация). Затова инвеститорите с по-големи възможности през последните години се обърнаха към пазара на недвижими имоти, което допринесе за над средния ръст на цените на имотите в някои части от страната и основно в София. Но рисковете (вероятността от загуби поради различни разходи и спад на цените) при недвижимите имоти са много по-високи, особено при сегашните ценови нива, наличието на много празни жилища, липсата на чужди инвеститори на и демографския срив в България.

Ситуацията на българския банков пазар вероятно няма да се промени и депозитните лихви ще са дълготрайно близки до нула, така че скоро можем да станем свидетели на вълна на прехвърляне на средства от банкови депозити – около 125 милиарда лева в момента – към други възможности. След като централните банки по света вдигнаха значително базовите си лихви, доходността по нови и вече съществуващи облигации се увеличи до нива, които не бяхме виждали от много години. Могат ли държавните облигации да бъдат алтернатива на банковите депозити? Краткият отговор е „да“, но това не описва всички рискове и ползи, които са характерни за депозитите и облигациите. Като начало, повечето хора подценяват риска от фалит на някоя банка, разчитайки на гаранцията от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), която има горен лимит от сто хиляди евро на банка. Дори и с гаранцията от ФГВБ рисковият рейтинг на български банков депозит е сравнително по-нисък от кредитния рейтинг на държавата България, със съществената разлика, че депозитите носят близо 0% доходност, а ДЦК на България над 3.3% годишно, като държавата гарантира цялата сума без горен лимит. Изчисленията показват, че 0% доходност означава отрицателна реална доходност, дори когато инфлацията в Европа се снижи до нивата, които ЕЦБ таргетира (около 2% годишно). При купуване на български ДЦК трябва да се прецени дали доходността на нашите държавни облигации е достатъчно атрактивна или има други държави със същия или по-висок кредитен рейтинг, които да предлагат по-висока доходност за същия период на държане.

Държавните облигации са гарантирани директно от държавата без лимит и текущо носят по-висока доходност от банковите депозити. Теоретично хората би следвало да преместят голяма част от спестяванията си в ДЦК, но това засега не се случва. Причините са основно две – относително ниската информираност (финансова грамотност) на хората в България и липсата на лесен достъп до пазара на ДЦК за обикновения гражданин. За да се закупят ДЦК (или друг вид облигации), човек трябва да има сметка за държане на финансови инструменти при лицензиран доставчик на такава услуга. Тъй като много от облигациите са ограничени за закупуване и предлагане само на професионални и институционални инвеститори, най-добре е това да е сметка на доверително управление при управляващо дружество с добър достъп до международния пазар на облигации (където се търгуват и българските Еврови ДЦК). Управляващото дружество – като институционален инвеститор, който взима решенията от името на клиентите си – има достъп до класове активи, до които непрофесионалните инвеститори нямат достъп.

Освен достъп до пазара, клиентите е добре да имат информация и за особеностите на облигациите като инвестиционен клас. Облигациите обикновено трябва да се държат до падеж, за да се получи очакваната доходност. Те са свободно търгуеми продукти, което означава, че цената им може да варира постоянно, понякога в полза на инвеститора, понякога в негов ущърб. Това не е проблем, ако инвестицията се държи до падеж, когато главницата се изплаща изцяло, но ако трябва да се продаде преждевременно, то тогава инвеститорът може да реализира загуба. Държавните облигации в момента предлагат много добра алтернатива на банковите депозити при по-добро съотношение риск/доходност, с доходности вариращи между 3% и 5.5% в евро годишно, но клиентите – най-добре със съвет от управляващо дружество – трябва да преценят своите ликвидни нужди за планирания период на инвестицията, преди да решат каква част от свободните си парични средства е добре да вложат в такива инструменти.