Първите два основни деривата, които играят ключова роля на финансовите пазари, са фючърс (от англ. futures, бел. пр. „бъдеще“) и форуърд (от англ. forward, бел. пр. „напред“). И в двата случая две страни сключват договор/споразумение, с който едната се съгласява да купи, а другата да продаде даден базов актив за договорена цена на определена дата в бъдещето. Те имат важна роля на финансовите пазари, като движенията на цените им и търгуваните им обеми се следят изкъсо от инвеститори и компании, чиято дейност зависи от базовия актив.
Ключови разлики
Въпреки че фючърсите и форуърдите са устроени по подобен начин, те имат редица ключови разлики, които диктуват начина, по който биват използвани.
Фючърсите са стандартизирани договори, които задължават купувача и продавача да изпълнят споразумението на предварително определена цена на определена дата в бъдещето. Те се търгуват на организирани борси с цел пазарът за фючърси да бъде високо ликвиден и прозрачен. Освен това участниците в търговията с фючърси са задължени да поддържат допълнителни средства, за да гарантират, че ще изпълнят споразумението. Тези сметки се поддържат от клирингови къщи, които гарантират изпълнението и действат като посредник между двете страни. Фючърсите се преоценяват на пазарна стойност всеки ден. В практиката често не се стига до реалната доставка в края на договора. Вместо това двете страни отварят противоположна на началната си позиция преди датата на изпълнение на договора. Клиринговата къща установява това и затваря позициите. В зависимост от промяната в цените, на които са купили и продали фючърси, се разбира коя страна е направила правилното предположение за пазара. Поради тази причина се казва, че фючърсите често се уреждат с парични средства, а не с доставка.
За разлика от фючърсите, форуърдите не са стандартизирани, а индивидуално договорени споразумения за покупка и продажба на базов актив на предварително определена цена на бъдеща дата. Те се сключват извънборсово (OTC) и се отличават с гъвкавост, тъй като всяко споразумение може да бъде структурирано по начина, съответстващ на желанието на двете страни. Поради тази липса на стандартизация обаче, форуърдите предлагат много по-ниска степен на ликвидност от фючърсите. Тъй като се търгуват извънборсово, при тях съществува по-висок риск от неизпълнение (кредитен риск). Също така форуърдите рядко изискват от инвеститорите да поддържат допълнителни средства, което допринася за риска. Последно, форуърдите не се преоценяват ежедневно и за разлика от фючърсите повечето пъти се уреждат с договорената доставка.
Механизми за управление на риска
Тези инструменти предоставят механизми за управление на риска, свързан с потенциални промени на цените, като позволяват предварително да се определи цена, която инвеститорът намира за приемлива.
Освен това, те могат да се използват като средство за постигане на инвестиционни цели, ако например инвеститор има различаваща се гледна точка за даден актив от останалите участници на пазара.
Пример:
Volkswagen AG, производителят на автомобили, чиито приходи от търговия със суровини през 2022 г. засенчиха приходите им от автомобилното производство. По-конкретно, става дума за тяхната позиция в пазара на метала никел. Тъй като се нуждае от никел за производството на батерии за електрически превозни средства, Volkswagen AG купува форуърди, за да си осигури нужните количества в бъдеще на приемливи за тях цени. По това време, множество големи инвеститори по света залагат, че пазарната цена на този метал ще продължи да спада, поради нарастващото предлагане. След нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. обаче, никелът рязко поскъпва и много от инвеститорите, заложили спадовете да продължават, са принудени да затворят позициите си. Когато това се случва, инвеститорите с т.нар. „дълги“ позиции (когато инвеститор купува инструмент с очакването, че стойността му ще нарасне) реализират значителни печалби. По това време Volkswagen AG има най-мащабната „дълга“ позиция в пазара на никел, разпределена във форуърди за следващите девет години и с обем над 100 000 тона. Причината за тази позиция е именно строгата зависимост на автомобилния производител от тази суровина.
В друг тип ситуация, ако има рязък спад в цените на продуктите, които дадена компания произвежда, тя може да стане неспособна да покрива разходите си. Тук, компанията може да продаде фючърси, за да предотврати такъв развой на събитията и да си осигури достатъчно висока цена на която да продава, за да може да продължи дейността си. Продажбата на фючърси обаче значително намалява възможността за печалба ако цената на базовия актив се повиши, вместо да спадне.
Източници:
