Друг основен дериватен инструмент са опциите. Те са договори, които предоставят на притежателя правото, но не и задължението да закупи или да продаде базов актив на предварително определена цена нaпред във времето. Чрез тях, инвеститорите могат например да хеджират риска на своя позиция, или да получат експозиция към определен актив. От другата страна, този, който продава (пише) опцията е длъжен да изпълни договора, ако притежателят на опцията реши да упражни своето право. Базови активи могат да бъдат акции, облигации, пазарни индекси, лихвени проценти, валути, стоки и други ценни книжа.
Основни видове
Има два главни вида опции: кол (call) и пут (put). Кол опциите дават правото, но не и задължението, на притежателя да купи базовия актив на определена цена до или на определена дата, а пут опциите дават правото, но не и задължението, на притежателя да продаде базовия актив на определена цена и дата. Най-просто казано, инвеститорите купуват кол опции, когато очакват цената на базовия актив да се покачи, и пут опции, когато очакват цената да спадне. Подобно на фючърсите и форъурдите, опциите също изискват купувач и продавач, които имат противоположни възгледи за това как ще се развие пазарът на базовия актив.
Основни характеристики
Всяка опция има следните основни характеристики:
Първо, цената, която купувачът плаща на продавача (този, който пише договора) на опцията се нарича премия (premium).
Второ, предварително определената цена, на която базовият актив може да бъде купен или продаден се нарича страйк цена (strike price).
Трето, всяка опция съдържа дата на изтичане (expiration date), която показва кога опцията може да бъде упражнена. Относно датата на изтичане, има два основни вида опции: американски и европейски.
- Американските опции позволяват на притежателя да упражни правото си по всяко време преди и на определената дата.
- Европейските опции позволяват на притежателя да упражни правото си само на посочената дата.
Поради своята гъвкавост, американските опции са по-скъпи в повечето случаи. Стандартните договори за опции обхващат 100 акции – ако притежава една опция инвеститорът, може да купи/продаде 100 акции от базовия актив.
Допълнителна информация за опциите
За купувачите на опции, структурата на договорите им позволява да получат експозиция към актива без да го притежават. Ако пазарът не тръгне в предположената посока, притежателят на опцията губи единствено премията, която е платил за нея, тъй като не е длъжен да упражни правото си. От друга страна, писателите на кол опции се излагат на по-висок риск, тъй като цената на базовият актив може теоретично да продължи да се покачва завинаги, а те ще са длъжни да купуват на високата пазарна цена и да продават на страйк цената. Същото е вярно и за пут опциите, но в обратната посока. Опциите се използват и от търговци/инвеститори заради своя лостов ефект, поради който позволяват по-голяма експозиция към актива, в сравнение с директна инвестиция в него. Това е така, защото всяка опция обхваща 100 дяла от базовия актив и защото в повечето случаи цените на опциите са значително по-ниски от цените на акциите. Важно е да се отбележи, че лостовият ефект работи и в двете посоки – може да доведе до по-висока възвръщаемост, но и до много по-сериозни загуби.
Опциите играят ключова роля на финансовите пазари, тъй като чрез тях инвеститорите могат да управляват риска в своите инвестиционни портфейли.
Пример:
Собственик на 100 акции в компанията XYZ разбира, че има вероятност XYZ да загуби дело, което ще предизвика сериозен спад в цените на акциите. Да кажем, че пазарната цена на една акция е 150 лв. Инвеститорът може да закупи т.нар. „предпазващ пут“ (на англ. „protective put“, стратегия, в която закупуваш пут, докато притежаваш акцията), за да ограничи потенциалните си загуби. Той решава да закупи една пут опция, за да обхване целия си дял в компанията. Този пут има премия от 5 лв. и страйк цена от 145 лв. В близкото бъдеще XYZ губи делото и цената на акциите пада на 120 лв. Инвеститорът ще упражни правото си и ще продаде своите акции на страйк цената от 145 лв., позволена от опцията. По този начин загубите за инвеститора, причинени от делото, ще са само 505 лв. (500 лв. от продажбата на по-ниска цена и 5 лв. от премията), вместо 3000 лв. (при продажба на пазарна цена от 120 лв.).
Източници:
