В годината преди приемането на еврото и на фона на динамична глобална среда интересът към капиталовите пазари в България и Европа се засилва. Но заедно с новите възможности се очертават и добре познатите предизвикателства – ниската финансова грамотност, предпазливостта на домакинствата и ограничената инвестиционна активност спрямо потенциала на икономиката.
Повече по тези горещи теми сподели председателят на Българската асоциация на управляващите Наталия Петрова в предаването В развитие по Bloomberg TV Bulgaria. Г-жа Петрова определи няколко ключови тенденции, които ще определят развитието на пазара през следващите години.
Взаимните фондове: достъпност, диверсификация и ликвидност
Едно от ключовите предимства на взаимните фондове остава диверсификацията. За малките инвеститори това е най-ефективният начин да получат експозиция към широк спектър от активи без необходимост от специфични знания или голям капитал.
Допълнително предимство за българските инвеститори е данъчното третиране – доходността от взаимни фондове не се облага с данък. А ликвидността е фактор, който все по-често насочва инвеститорите именно към тези продукти: обратно изкупуване се извършва в рамките на няколко календарни дни.
Петрова подчертава и важния регулаторен аспект – прозрачността и надзорът, който гарантира сигурност за спестяванията на хората.
Европа срещу САЩ: защо ритейл инвеститорите са по-малко при нас?
Докато американските инвеститори масово използват капиталовите пазари като средство за растеж на спестяванията, Европейският съюз все още търси начини да активизира домакинствата.
Целта на европейските институции е ясна: мобилизиране на около 10 трилиона евро, които в момента стоят в банкови депозити. Пренасочването на дори малка част от тези средства би имало сериозен ефект върху икономическия растеж и конкурентоспособността на европейските компании.
Най-голямото препятствие според Петрова е ниската финансова грамотност. Именно затова ЕС публикува нова стратегия за нейното повишаване, която ще бъде приоритетна и през следващите години.
Финансовата грамотност в България и Европа – нуждата от ранно образование
България не прави изключение от европейските тенденции. Резултатите от тестове сред ученици и млади хора показват сериозни пропуски, а медиите често рисуват мрачна картина. Но промяната е възможна.
Петрова е категорична, че финансовата грамотност трябва да започне още в училище. Бюджетиране, спестяване, инфлация, основи на инвестирането – това са знания, които трябва да се възпитават рано.
БАУД активно участва в разработването на Националната стратегия за финансова грамотност към Министерството на финансите. Паралелно с това асоциацията поддържа видеа, образователна страница и публикува редовни материали.
Само през последната година Петрова лично е обучила над 1000 ученици – инициатива, която показва, че промяната може да бъде постигната чрез постоянство и пример.
Приемането на еврото – повече от техническа промяна
1 януари 2026 г. ще бъде ключова дата не само за банковата система, но и за капиталовия пазар. Петрова подчертава, че за инвеститорите промяната ще бъде напълно автоматична — без необходимост от каквито и да е действия от тяхна страна.
Всички дялове във взаимните фондове ще бъдат превалутирани в евро, без промяна в инвестиционните стратегии. Напротив — очаква се положителен ефект от по-ниските разходи и по-добра съпоставимост с европейските фондове.
България вече прави стъпки в тази посока: страната преминава към европейската фондова класификация, а през октомври за пръв път беше включена в годишния доклад на ОИСР за корпоративното управление — знак, че пазарът зрее и се интегрира в международните стандарти.
Инвестиционната среда в България навлиза в нов етап. Приемането на еврото, активизирането на капиталовия пазар, въвеждането на европейски стандарти и растящият интерес към финансово образование очертават значим преход.
Цялото интервю на г-жа Петрова може да гледате тук.