Как психологическите пристрастия влияят върху инвестиционните решения?
Психологическите пристрастия (Psychological biases) в инвестирането са изключително важни, защото могат значително да повлияят на вземането на решения и да доведат до неоптимални резултати. Инвеститорите често правят ирационални избори, водени от емоции или когнитивни грешки, като прекомерна самоувереност, загуба на увереност, страх от загуби или следване на тълпата.
Тези пристрастия могат да доведат до поведение като купуване на високи цени, продаване на ниски, прекомерна търговия или задържане на губещи позиции твърде дълго. Разпознаването и разбирането на тези пристрастия помага на инвеститорите да вземат по-разумни и информирани решения, което води до по-добро управление на инвестициите и подобряване на дългосрочните финансови резултати.
Когнитивни пристрастия: Свръхсамоувереност и Потвърдително пристрастие
Свръхсамоувереността (Overconfidence Bias) в инвестирането е психологическо пристрастие, при което инвеститорите надценяват своите знания, умения и способност да предсказват пазарните движения. Това може да доведе до поемане на прекомерни рискове, често вследствие на прекомерна/свръхтърговия, подценяване на рисковете и игнориране на наличните данни или съвети.
Свръхсамоувереността може да накара инвеститорите да вярват, че техните прогнози са по-точни от тези на другите, което често води до загуби, вместо до очакваните печалби. По-важно е да сте информирани, отколкото прекалено самоуверени.
Потвърдително пристрастие (Confirmation Bias) е склонността на инвеститорите да търсят, интерпретират и запомнят информация, която подкрепя съществуващите им вярвания или решения, като същевременно игнорират или омаловажават противоречащи данни. Това може да доведе до нерационални инвестиционни решения, тъй като инвеститорите не разглеждат обективно всички налични факти..
Потвърдителното пристрастие може да увеличи риска от загуби и да ограничи възможностите за печалба, защото възпрепятства вземането на информирани и балансирани решения. За обективни решения е важно да разглеждаме всички факти, дори ако ни карат да се чувстваме неудобно.
Емоционални пристрастия: Страх от загуби, Закотвяне и Ефект на притежание
Нетолерантност към загубата (Loss Aversion) – е психологическо пристрастие, при което емоционалното въздействие на загубата се усеща по-силно от радостта от еквивалентна печалба. Например, страхът от загубата на 100 лева често е много по-голям от радостта, получена от намирането/спечелването на същата сума. Това може да доведе до избягване на риск и склонност към задържане на губещи активи твърде дълго, с надеждата за възстановяване на загубите, вместо да се приемат малки загуби и да се преориентират средствата към по-доходоносни инвестиции.
Такова поведение може да попречи на дългосрочния растеж и да ограничи печалбите, тъй като инвеститорите често остават твърде консервативни.
Закотвянето (Anchoring Bias) – фокусирането твърде силно върху първоначална информация или „котва“ – като начална цена на акция или пазарна прогноза, когато се вземат решения. Тази първа информация става основа за бъдещи оценки, дори ако има по-актуални или релевантни данни, които би трябвало да се вземат предвид.
Това пристрастие може да доведе до неправилни инвестиционни решения, като игнориране на нови данни и променящите се пазарни условия.
Ефектът на притежание (Endowment Effect) е психологическо пристрастие, при което хората придават по-голяма стойност на активи или предмети, които вече притежават, отколкото на същите активи, ако не ги притежаваха. В инвестирането това води до нежелание да се продават активи, дори когато продажбата би била рационално решение, защото инвеститорите ги оценяват по-високо просто заради факта, че ги притежават.
Това пристрастие може да попречи на рационалното управление на портфейла и да доведе до пропуснати възможности за печалба.
Стаден манталитет, Пристрастие към скорошността и Заблуда на потъналите разходи
Стаден манталитет (Herd Mentality) – инвеститорите следват действията на мнозинството, често без да извършат собствен анализ или оценка на ситуацията. Това може да доведе до масови покупки или разпродажби, които изкривяват реалната стойност на активите и създават пазарни балони или сривове.
Стадният манталитет увеличава риска от инвестиционни грешки, тъй като решенията се базират на емоции и поведението на други участници, вместо на обективни данни и индивидуален анализ.
Пристрастието към скорошността (Recency Bias) – придава се прекомерно значение на последните събития или тенденции, пренебрегвайки дългосрочните данни и историческите тенденции. Това може да доведе до решения, базирани на краткосрочни колебания на пазара, вместо на цялостен и балансиран анализ.
Пристрастието към скорошността често води до прекомерна реакция на неотдавнашни новини или промени на пазара, което може да намали ефективността на инвестиционната стратегия и да увеличи риска от загуби.
Заблудата на потъналите разходи (Sunk Cost Fallacy) е пристрастие, при което хората продължават да инвестират време, пари или ресурси в нещо, просто защото вече са вложили значителни средства, въпреки че продължаването може да не е рационално.
В инвестирането това води до задържане на губещи активи или проекти, за да се оправдаят вече направените разходи, вместо да се признаят загубите и да се реинвестират ресурсите в по-перспективни възможности. Не продължавайте с губещите инвестиции!
Психологическите пристрастия могат значително да повлияят на успеха в инвестирането. Разбирането на тези ефекти и осъзнаването на личните уязвимости е важна стъпка към по-добро вземане на решения.
Водещи учени в поведенческата икономика
Психологическите пристрастия при инвестирането са дефинирани и изследвани от няколко водещи учени и икономисти, които развиват теориите за когнитивните грешки и поведенческата икономика. Някои от ключовите фигури включват:
Даниел Канеман и Еймъс Тверски – Канеман и Тверски са двама психолози, които поставят основите на поведенческата икономика. През 1979 г. те създават Теорията на перспективите, която обяснява как хората оценяват печалби и загуби по различен начин и как пристрастия като нетолерантност към загуба и ефект на закотвяне влияят върху инвестиционните решения. Теорията им показва, че хората имат склонност да вземат ирационални решения под влияние на страха от загуба или прекалената увереност в първоначална информация. През 2002 г. Канеман получава Нобелова награда за икономика за своята работа в тази област.
Ричард Талер –Талер е икономист, който също прави значителен принос към поведенческата икономика и е известен с понятието ефект на притежание. Според него хората придават по-голяма стойност на активите, които вече притежават, отколкото на идентични активи, които не притежават. Талер изследва още заблудата на потъналите разходи и други пристрастия, които водят до ирационално поведение. През 2017 г. той получава Нобелова награда за икономика за своите изследвания върху психологическите пристрастия и тяхното влияние върху икономическите решения.
Робърт Шилър – Шилър е икономист, който изследва пазарните балони и стадния манталитет. Той анализира как груповото поведение и психологическите фактори, като страх и алчност, могат да доведат до значителни колебания в стойността на активите и създаването на балони. През 2013 г. той получава Нобелова награда за икономика за своите проучвания на пазарната динамика и психологическите фактори в инвестирането.
Хърбърт Саймън – Саймън въвежда понятието ограничена рационалност, което описва как хората вземат решения в условия на ограничена информация и време. Тази теория обяснява някои от причините за възникването на психологическите пристрастия, тъй като често инвеститорите не са способни да обработят цялата налична информация и вземат решения на базата на частична и пристрастна информация.
Тези учени играят основна роля в дефинирането и разбирането на психологическите пристрастия в инвестирането и поведенческата икономика като цяло. Техните трудове показват как човешката психология влияе върху финансовите решения и обясняват защо често действаме ирационално, когато става дума за пари и инвестиции.
