Последните няколко години бяха белязани от необичайно висока инфлация, която пряко засегна джоба на спестителите. Много хора с изненада установиха, че парите им в банката реално се стопяват като стойност – феномен, който насочи вниманието към инвестициите като средство за запазване на покупателната способност. Нека разгледаме защо в периода след инфлация все повече инвеститори се насочват към взаимните фондове вместо към банкови депозити.
Връзката между инфлацията и депозитите.
Инфлацията представлява общо поскъпване на цените, което директно намалява покупателната способност на спестените пари. Ако държите средствата си в стандартен депозит, печелите лихва, но каква беше тя през последните години? В България до неотдавна лихвите по депозитите бяха близки до нулата – едва около 0.1 – 0.5% на годишна база в периода 2019 – 2021 г. (по данни на БНБ). Дори към края на 2023 г. и началото на 2024 г., когато някои банки започнаха да ги повишават, средният лихвен процент по депозитите в лева беше около 1%. В същото време годишната инфлация достигна двуцифрени стойности (над 14% през 2022 г. и около 9-10% средно през 2023 г.). Макар, че в края на 2024 г. инфлацията се забави тя все още надвишава лихвите по спестяванията. Простата математика показва, че при инфлация от ~6% и лихва по депозита ~1.5%, реално губите около 4.5% от стойността на парите си за година. Именно това усетиха на практика българските домакинства – докато сумата по сметката им остава същата или расте незначително от лихви, цените в магазина се повишаваха много по-бързо.
Фондовете като възможност за растеж.
За разлика от депозита, където доходността е фиксирана и ниска, инвестицията във фонд предоставя достъп до финансовите пазари – акции, облигации и други инструменти, чиято доходност исторически изпреварва инфлацията в дългосрочен план. Например, балансираните фондове и фондовете в акции често постигат средногодишна възвръщаемост от порядъка на 5-7% (а понякога и повече в добри периоди), което позволява неутрализиране на ефекта на инфлацията и дори нарастване на реалната стойност на инвестициите. Разбира се, тази доходност не е гарантирана и идва с цената на пазарни колебания – стойността на дяловете може да варира във времето. Но за инвеститор с хоризонт от няколко години или десетилетие, шансовете да изпревари инфлацията чрез фондове са значително по-големи, отколкото чрез държане на пари в кеш или депозит.
Защо точно сега фондове вместо депозити?
Някой би казал: „Но лихвите по депозитите започнаха да се вдигат.“ Вярно е, някои банки вече предлагат промоционални лихви от 2-3%, дори до ~4% за дългосрочни депозити при специални условия. Но тези оферти често изискват да заключите парите си за 3 или 5+ години и пак едва достигат нивата на инфлация (която в началото на 2025 г. в България е ~2-3% на годишна база). Ако инфлацията отново тръгне нагоре или се задържи около целевото ниво на централната банка (~2%), реалната доходност от депозита ще бъде около нулата, т.е. запазвате стойността, но не я увеличавате съществено. От друга страна, инвестицията във взаимни фондове предлага гъвкавост и потенциал за по-висока доходност. Можете да изберете нискорисков фонд (например фонд на паричен пазар или краткосрочни облигации), който в днешни условия може да носи доходност сравнима или по-висока от банков депозит, без да заключва средствата – можете да продадете дяловете си по всяко време. Или пък да вложите част от парите си в диверсифициран смесен фонд, който комбинира облигации и акции. Така се възползвате от ръста на пазарите, когато го има, а в по-трудни моменти облигационната част омекотява удара. Ако сте по-смел и дългосрочен инвеститор, фондовете в акции исторически предоставят най-висока защита срещу инфлация, защото компаниите увеличават печалбите (и цените на акциите им) в крак или над инфлацията в дългосрочен период.